Славей
676
0
3
СЛАВЕЙ
Притихнали са дървесата
и вятърът не шумоли -
да чуят песента призната
от най-големите певци.
В простора трели се преливат.
Поспри! Заслушай се и ти!
От болка се телце превива -
раненото сърце кърви.
На розата от шипа хладен
гърдичките си той раздра.
Защо, певецо толкоз славен,
такава участ си избра?
Не можеше ли, птичко малка,
с живота да не се делиш?
И с твойта песен, толкоз сладка,
нас всички да ни веселиш?
Нам светъл пример ти остави,
поука ценна завеща:
"Без болка ти не ще направиш
най-хубавите си неща!"
© Анка Келешева All rights reserved.
