23 ene 2008, 14:18

"След 10 години"

1.2K 0 2

"След 10 години"

 

 

Приятели останахме за цял живот.

Събра ни казармата - нашият университет,

в който бяхме изпратени от народа.

Влязохме различно умни момчета,

а излязохме пораснали мъже.

Споделяхме си всичко -

и храната, и писмата от момичетата.

Ходим си на гости - с повод и без повод.

Дори станах кум - за мен е голямо достойнство.

Заедно учихме, служехме и си вярвахме безрезервно.

Дори и на стотици километри един от друг -

ние се чуваме, виждаме и живеем със спомена.

Пак сме си същите момчета,

които вярваха в доброто и мразеха лъжата.

Вървяхме в крак - вървим и сега,

всеки със своите отговорности.

В живота на всеки мъж има моменти,

които, ако уцелят подходящ момент,

могат да променят завинаги съдбата му:

Приятели, благодаря ви, че ви има!

За „тогава", когато „сега" ще бъде „някога"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно е, Григорий!
    Казармата е нещо незабравимо, също и както хората, които срещаш там.
    Поздрави.
  • В живота на мъжете...имаше такива моменти.
    остават за цял живот! с обич, Григорий.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...