"След 10 години"
Приятели останахме за цял живот.
Събра ни казармата - нашият университет,
в който бяхме изпратени от народа.
Влязохме различно умни момчета,
а излязохме пораснали мъже.
Споделяхме си всичко -
и храната, и писмата от момичетата.
Ходим си на гости - с повод и без повод.
Дори станах кум - за мен е голямо достойнство.
Заедно учихме, служехме и си вярвахме безрезервно.
Дори и на стотици километри един от друг - ...