Jan 23, 2008, 2:18 PM

"След 10 години"

1.2K 0 2

"След 10 години"

 

 

Приятели останахме за цял живот.

Събра ни казармата - нашият университет,

в който бяхме изпратени от народа.

Влязохме различно умни момчета,

а излязохме пораснали мъже.

Споделяхме си всичко -

и храната, и писмата от момичетата.

Ходим си на гости - с повод и без повод.

Дори станах кум - за мен е голямо достойнство.

Заедно учихме, служехме и си вярвахме безрезервно.

Дори и на стотици километри един от друг -

ние се чуваме, виждаме и живеем със спомена.

Пак сме си същите момчета,

които вярваха в доброто и мразеха лъжата.

Вървяхме в крак - вървим и сега,

всеки със своите отговорности.

В живота на всеки мъж има моменти,

които, ако уцелят подходящ момент,

могат да променят завинаги съдбата му:

Приятели, благодаря ви, че ви има!

За „тогава", когато „сега" ще бъде „някога"!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гри All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесно е, Григорий!
    Казармата е нещо незабравимо, също и както хората, които срещаш там.
    Поздрави.
  • В живота на мъжете...имаше такива моменти.
    остават за цял живот! с обич, Григорий.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...