10 abr 2009, 7:44

След 20 години

  Poesía » Otra
863 0 14

Щеш ли, любими, днес да говорим
за любовта, не за виното?
Хайде, наливай руйно до горе -
да не пресъхва горчилото!

Тя, любовта, казваш - живо пиянстване -
с две-тригодишен делириум?
Как само вярвахме във постоянството!
Що тъй се смееш пресилено?

Млади се лъгахме, млади се вземахме,
скъсаха се юздите ни.
Кацата с виното падна на пътя ни,
сгазихме я с колите си.

Хайде, наливай ми, да не приказваме!
Вече не сме омагьосани!
И да човъркаме, масата тясна е
за неудобни въпроси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...