10 апр. 2009 г., 07:44

След 20 години

860 0 14

Щеш ли, любими, днес да говорим
за любовта, не за виното?
Хайде, наливай руйно до горе -
да не пресъхва горчилото!

Тя, любовта, казваш - живо пиянстване -
с две-тригодишен делириум?
Как само вярвахме във постоянството!
Що тъй се смееш пресилено?

Млади се лъгахме, млади се вземахме,
скъсаха се юздите ни.
Кацата с виното падна на пътя ни,
сгазихме я с колите си.

Хайде, наливай ми, да не приказваме!
Вече не сме омагьосани!
И да човъркаме, масата тясна е
за неудобни въпроси.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...