10 апр. 2009 г., 07:44

След 20 години

865 0 14

Щеш ли, любими, днес да говорим
за любовта, не за виното?
Хайде, наливай руйно до горе -
да не пресъхва горчилото!

Тя, любовта, казваш - живо пиянстване -
с две-тригодишен делириум?
Как само вярвахме във постоянството!
Що тъй се смееш пресилено?

Млади се лъгахме, млади се вземахме,
скъсаха се юздите ни.
Кацата с виното падна на пътя ни,
сгазихме я с колите си.

Хайде, наливай ми, да не приказваме!
Вече не сме омагьосани!
И да човъркаме, масата тясна е
за неудобни въпроси.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...