10.04.2009 г., 7:44

След 20 години

859 0 14

Щеш ли, любими, днес да говорим
за любовта, не за виното?
Хайде, наливай руйно до горе -
да не пресъхва горчилото!

Тя, любовта, казваш - живо пиянстване -
с две-тригодишен делириум?
Как само вярвахме във постоянството!
Що тъй се смееш пресилено?

Млади се лъгахме, млади се вземахме,
скъсаха се юздите ни.
Кацата с виното падна на пътя ни,
сгазихме я с колите си.

Хайде, наливай ми, да не приказваме!
Вече не сме омагьосани!
И да човъркаме, масата тясна е
за неудобни въпроси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...