23 oct 2009, 19:36

След 70 години

  Poesía » Civil
1.2K 0 10

„Ти целият скован от злоба си,

о, шумен и разблуден” свят!

Ти сляп ли си, че не виждаш

бедните деца

с „мъртви” от глад лица!?

 

„Ти, толкоз щедър към едни”,

които си наляха гушите на старини,

поели великата щафета от

своите предци – да бъдат на трона

над закона.

 

Дребните нарушения на

точки точни

са гаранция за печелене на

мандати срочни.

 

А децата на братчетата на Гаврош

плащат с глад за президентския

разкош.

 

Затуй, „пътнико горд” от

неизвестен род,

спомни си за „своя” измъчен

гладен и трудов народ!

 

 

19.01.1992 г.

Гр. Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Петрова-Йордано Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...