23 oct 2009, 19:36

След 70 години

  Poesía » Civil
1.2K 0 10

„Ти целият скован от злоба си,

о, шумен и разблуден” свят!

Ти сляп ли си, че не виждаш

бедните деца

с „мъртви” от глад лица!?

 

„Ти, толкоз щедър към едни”,

които си наляха гушите на старини,

поели великата щафета от

своите предци – да бъдат на трона

над закона.

 

Дребните нарушения на

точки точни

са гаранция за печелене на

мандати срочни.

 

А децата на братчетата на Гаврош

плащат с глад за президентския

разкош.

 

Затуй, „пътнико горд” от

неизвестен род,

спомни си за „своя” измъчен

гладен и трудов народ!

 

 

19.01.1992 г.

Гр. Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Петрова-Йордано Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...