Oct 23, 2009, 7:36 PM

След 70 години

  Poetry » Civic
1.2K 0 10

„Ти целият скован от злоба си,

о, шумен и разблуден” свят!

Ти сляп ли си, че не виждаш

бедните деца

с „мъртви” от глад лица!?

 

„Ти, толкоз щедър към едни”,

които си наляха гушите на старини,

поели великата щафета от

своите предци – да бъдат на трона

над закона.

 

Дребните нарушения на

точки точни

са гаранция за печелене на

мандати срочни.

 

А децата на братчетата на Гаврош

плащат с глад за президентския

разкош.

 

Затуй, „пътнико горд” от

неизвестен род,

спомни си за „своя” измъчен

гладен и трудов народ!

 

 

19.01.1992 г.

Гр. Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...