23.10.2009 г., 19:36

След 70 години

1.2K 0 10

„Ти целият скован от злоба си,

о, шумен и разблуден” свят!

Ти сляп ли си, че не виждаш

бедните деца

с „мъртви” от глад лица!?

 

„Ти, толкоз щедър към едни”,

които си наляха гушите на старини,

поели великата щафета от

своите предци – да бъдат на трона

над закона.

 

Дребните нарушения на

точки точни

са гаранция за печелене на

мандати срочни.

 

А децата на братчетата на Гаврош

плащат с глад за президентския

разкош.

 

Затуй, „пътнико горд” от

неизвестен род,

спомни си за „своя” измъчен

гладен и трудов народ!

 

 

19.01.1992 г.

Гр. Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...