1 sept 2007, 13:12

След

  Poesía
659 0 1

След...
И след болката, скрита във здрача,
и след радоста, когато плачем,
и след смъртта, щом отново смеем се,
и след сълзите, отново копнеем 
в  живота, за надеждата, щом вкопчим се. 
С нея до дъното стигаме
и с нея отново пак се издигаме,
и след порочния кръг осъзнаваме,
че живота е миг преди всяка загуба.
На ръба сме на болка и радост,
пропастта между тях - съвестта ни - 
ни напътства през нашата младост
и след нея, щом старостта ни подхване,
от съветта ни следа не остава.
След загубата на блясъка във очите
и след първите шарки в косите,
животът е всекидневна загуба - 
как да свикнем да губим, нали !
Това никой не знае, уви!
След всичко, през което сме минали,
ни мъдри, ни умни ще станем,
но достойнството може да остане
и преди, сега и след...
сърце ни трябва, но не от лед.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...