След...
И след болката, скрита във здрача,
и след радоста, когато плачем,
и след смъртта, щом отново смеем се,
и след сълзите, отново копнеем
в живота, за надеждата, щом вкопчим се.
С нея до дъното стигаме
и с нея отново пак се издигаме,
и след порочния кръг осъзнаваме,
че живота е миг преди всяка загуба.
На ръба сме на болка и радост,
пропастта между тях - съвестта ни -
ни напътства през нашата младост
и след нея, щом старостта ни подхване,
от съветта ни следа не остава.
След загубата на блясъка във очите
и след първите шарки в косите,
животът е всекидневна загуба -
как да свикнем да губим, нали !
Това никой не знае, уви!
След всичко, през което сме минали,
ни мъдри, ни умни ще станем,
но достойнството може да остане
и преди, сега и след...
сърце ни трябва, но не от лед.
© Радка Иванова All rights reserved.