Sep 1, 2007, 1:12 PM

След

  Poetry
654 0 1

След...
И след болката, скрита във здрача,
и след радоста, когато плачем,
и след смъртта, щом отново смеем се,
и след сълзите, отново копнеем 
в  живота, за надеждата, щом вкопчим се. 
С нея до дъното стигаме
и с нея отново пак се издигаме,
и след порочния кръг осъзнаваме,
че живота е миг преди всяка загуба.
На ръба сме на болка и радост,
пропастта между тях - съвестта ни - 
ни напътства през нашата младост
и след нея, щом старостта ни подхване,
от съветта ни следа не остава.
След загубата на блясъка във очите
и след първите шарки в косите,
животът е всекидневна загуба - 
как да свикнем да губим, нали !
Това никой не знае, уви!
След всичко, през което сме минали,
ни мъдри, ни умни ще станем,
но достойнството може да остане
и преди, сега и след...
сърце ни трябва, но не от лед.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...