1 feb 2014, 22:07

След банкета 

  Poesía » De humor
988 0 21

(минали работи)))

 

Само дето не ме плюха и не ме ритаха с крак!
Всички ме гледаха много накриво.
И ме нарекоха "жълт котарак".
 Защото жълтите били най-такива...

И защо?
Защото съм седнал до теб.
И на всички съм казвал, че ти си сестра ми.
Рецитирал съм стихове и съм наблягал на виното.
След
което НЕЩО не можело да не стане!

Абе, хора!
Де да беше така, ама няма!
Стига завист и стига еснафска убогост!
Макар че в цялата работа виждам и скрита реклама:
щом и жена ми се връзва, значи косвено казва, че мога!

А на теб, до която седях, ще река:
- Не въздишай!
Зарад теб бих станал сто пъти жълт котарак!
Нищо, че в някой бъдещ живот,
или в някой предишен,
да съм ти брат.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??