Бурята отмина.

Вятърът утихна. Отнесе със себе си и последната прашинка красота.

Остана само празнотата върху опустошената земя.

Слънцето напече. Жарко. И изгори и последната тревичка, последната капка живот. Остана само самота.

Дъждът го няма вече цяла вечност. Сякаш със бурята реши и той завеки да замине.

Седя в прахта, в руините останали като последната следа. 

Следа от бурята, която си отиде. 

И взе със себе си най-хубавото на света, душата и страстта. 

Настана празнота.

Аз чакам! Чакам пак да дойде

тоз' дъжд, който вместо да гаси, възпламенява. 

И да се слее с слънцето, което днес

вместо да ни сгрява, опустошава. 

Аз чакам днес природата да се съвземе,

да видя пак таз' капчица една, 

която да проникне и посее, 

да възроди пресъхнала от мъките земя.

Аз чакам...

Н. Д.

Кьолн

17.11.2013