Бурята отмина.
Вятърът утихна. Отнесе със себе си и последната прашинка красота.
Остана само празнотата върху опустошената земя.
Слънцето напече. Жарко. И изгори и последната тревичка, последната капка живот. Остана само самота.
Дъждът го няма вече цяла вечност. Сякаш със бурята реши и той завеки да замине.
Седя в прахта, в руините останали като последната следа.
Следа от бурята, която си отиде.
И взе със себе си най-хубавото на света, душата и страстта.
Настана празнота.
Аз чакам! Чакам пак да дойде
тоз' дъжд, който вместо да гаси, възпламенява.
И да се слее с слънцето, което днес ...