Nov 17, 2013, 2:00 AM  

След бурята

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Бурята отмина.

Вятърът утихна. Отнесе със себе си и последната прашинка красота.

Остана само празнотата върху опустошената земя.

 

Слънцето напече. Жарко. И изгори и последната тревичка, последната капка живот. Остана само самота.

 

Дъждът го няма вече цяла вечност. Сякаш със бурята реши и той завеки да замине.

 

Седя в прахта, в руините останали като последната следа. 

Следа от бурята, която си отиде. 

И взе със себе си най-хубавото на света, душата и страстта. 

Настана празнота.

 

Аз чакам! Чакам пак да дойде

тоз' дъжд, който вместо да гаси, възпламенява. 

И да се слее с слънцето, което днес

вместо да ни сгрява, опустошава. 

 

Аз чакам днес природата да се съвземе,

да видя пак таз' капчица една, 

която да проникне и посее, 

да възроди пресъхнала от мъките земя.

 

Аз чакам...


Н. Д.

Кьолн

17.11.2013

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...