5 mar 2018, 21:47

След черния триъгълник

  Poesía
1K 8 9

Obra no adecuada para menores de 18 años

Зад черния триъгълник жената
е входът към бездънна пещера.
Навлезеш ли навътре няма святост -
започваш най-опасната игра...

Залагаш си завинаги душата
и вече няма кой да те спаси.
Гмурни се плъзгав през мъзгата -
в дълбокото безстрашен алпинист.

Какво си в този миг забрава? -
Саргасов сперматозоид,
безбройните събратя изоставил,
за правото си да се прероди.

Инстинктът сляп те ръководи,
загубил визата за връщане назад.
И тъмната материя пребродил,
ще се събудиш в антисвят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оригинален си, както винаги! Напълно съм съгласна с Кети. Иска се голям талант, за да поднесеш нещата по този начин! Поздравления, Младене!
  • Необичайна гледна точка, бих казала, перфектно разработена! Поздравления, Младене!
  • Винаги съм смятала, че нещата трябва да се назовават с истинските им имена. Постигнал си тънкия баланс между бруталното и красивото, което е голямо изкуство!
  • Разтърсваща творба,Младене!...Когато се оставиш във властта на страстта, без да присадиш върху мощните ѝ корени крехкото стъбло на любовта, тогава се случва това,което си описал...Не случайно думата „пристрастеност” е синоним на „зависимост” , „порок”...Само любовта прави човека щастлив, свободен и адът е безсилен да го погълне...За съжаление мнозина наричат страстта любов, ,а после казват,че любовта ги прави нещастни...Но и да обичаш не е лесно...Не е лесно да надмогнеш себелюбието...
  • Защо алпинист, не е ли пещерняк?

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...