5.03.2018 г., 21:47

След черния триъгълник

1K 8 9

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Зад черния триъгълник жената
е входът към бездънна пещера.
Навлезеш ли навътре няма святост -
започваш най-опасната игра...

Залагаш си завинаги душата
и вече няма кой да те спаси.
Гмурни се плъзгав през мъзгата -
в дълбокото безстрашен алпинист.

Какво си в този миг забрава? -
Саргасов сперматозоид,
безбройните събратя изоставил,
за правото си да се прероди.

Инстинктът сляп те ръководи,
загубил визата за връщане назад.
И тъмната материя пребродил,
ще се събудиш в антисвят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оригинален си, както винаги! Напълно съм съгласна с Кети. Иска се голям талант, за да поднесеш нещата по този начин! Поздравления, Младене!
  • Необичайна гледна точка, бих казала, перфектно разработена! Поздравления, Младене!
  • Винаги съм смятала, че нещата трябва да се назовават с истинските им имена. Постигнал си тънкия баланс между бруталното и красивото, което е голямо изкуство!
  • Разтърсваща творба,Младене!...Когато се оставиш във властта на страстта, без да присадиш върху мощните ѝ корени крехкото стъбло на любовта, тогава се случва това,което си описал...Не случайно думата „пристрастеност” е синоним на „зависимост” , „порок”...Само любовта прави човека щастлив, свободен и адът е безсилен да го погълне...За съжаление мнозина наричат страстта любов, ,а после казват,че любовта ги прави нещастни...Но и да обичаш не е лесно...Не е лесно да надмогнеш себелюбието...
  • Защо алпинист, не е ли пещерняк?

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...