5.03.2018 г., 21:47

След черния триъгълник

1K 8 9

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Зад черния триъгълник жената
е входът към бездънна пещера.
Навлезеш ли навътре няма святост -
започваш най-опасната игра...

Залагаш си завинаги душата
и вече няма кой да те спаси.
Гмурни се плъзгав през мъзгата -
в дълбокото безстрашен алпинист.

Какво си в този миг забрава? -
Саргасов сперматозоид,
безбройните събратя изоставил,
за правото си да се прероди.

Инстинктът сляп те ръководи,
загубил визата за връщане назад.
И тъмната материя пребродил,
ще се събудиш в антисвят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оригинален си, както винаги! Напълно съм съгласна с Кети. Иска се голям талант, за да поднесеш нещата по този начин! Поздравления, Младене!
  • Необичайна гледна точка, бих казала, перфектно разработена! Поздравления, Младене!
  • Винаги съм смятала, че нещата трябва да се назовават с истинските им имена. Постигнал си тънкия баланс между бруталното и красивото, което е голямо изкуство!
  • Разтърсваща творба,Младене!...Когато се оставиш във властта на страстта, без да присадиш върху мощните ѝ корени крехкото стъбло на любовта, тогава се случва това,което си описал...Не случайно думата „пристрастеност” е синоним на „зависимост” , „порок”...Само любовта прави човека щастлив, свободен и адът е безсилен да го погълне...За съжаление мнозина наричат страстта любов, ,а после казват,че любовта ги прави нещастни...Но и да обичаш не е лесно...Не е лесно да надмогнеш себелюбието...
  • Защо алпинист, не е ли пещерняк?

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...