След девет луни

Poesía » Otra

568 2 6

СЛЕД ДЕВЕТ ЛУНИ
Р. Чакърова

Станах съвсем като теб – заприличах на облак...
На порой, на потоп и на всичко, което залива.
Да... След дъгата валèнето страшно го мога –
Беше казал веднъж...: "Когато валиш, си красива..."

И закапах в мелодия... После изпях водопади
и със грохот се чупеше в твойте очи песента.
Стана мокър и сив като страх. Даже леко досаден...
И така те записах – лице във графà "самота".

От тютюневи листи съших жълтеникава дрешка,
раменете потръпнаха, сякаш наметнах ти студ...
Меден гонг възвести на света тази глупава грешка.
От тогава дъждът се превърна в сълзите на луд...

От тогава небето прилича на клетка за птици.
От лъчите на слънцето сплита ни златна решетка.
И затварям зад нея кървящите твои зеници,
уморени от тази до смърт поразяваща гледка...

Целуни ме. Защото... това е, което остана...
Само то не боли... (придружено със силна цигара)...
Притъпява до блясък последните облачни рани.
И след девет луни се повтаря... И пак се повтаря...

Лондон, 27/04/2017' 02:55

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Izumrudkata (Катя)

Хареса ми!Поздравления!

2017-05-09T21:06:01+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Не споделям мнението на Лора. Мисля, че то е вярно само за прозата и свободния стих. Но когато една поетична творба е написана в точен ритъм, всяко нарушаване на този ритъм отнема от художествената и стойност(отнасям го и към собственото си творчество). Разбира се, не натрапвам възгледите си на никого, само ги пояснявам...

2017-05-09T20:50:22+03:00
Eia (Росица Танчева)

Много ми харесва! Поздравления!

2017-04-30T21:17:40+03:00
Maripossa (Anna)

Много е добро! Поздрави!

2017-04-30T21:04:08+03:00
ZamDirector (Jane Doe)

Аз мисля,че и така си е съвършено.Като вземе да се пипа вторично,се губи първичното,истинското..Притъпява се емоцията от тази подправеност.Стихът е брилянтен според мен.

2017-04-30T20:56:52+03:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0