29 апр. 2017 г., 22:01

След девет луни

565 2 6

СЛЕД ДЕВЕТ ЛУНИ 
Р. Чакърова 

 

Станах съвсем като теб – заприличах на облак... 
На порой, на потоп и на всичко, което залива. 
Да... След дъгата валèнето  страшно го мога –
Беше казал веднъж...: "Когато валиш, си красива..." 

 

И закапах в мелодия... После изпях водопади 
и със грохот се чупеше в твойте очи песента. 
Стана мокър и сив като страх. Даже леко досаден... 
И така те записах – лице във графà  "самота". 

 

От тютюневи листи съших жълтеникава дрешка,
раменете потръпнаха, сякаш наметнах ти студ... 
Меден гонг възвести на света тази глупава грешка. 
От тогава дъждът се превърна в сълзите на луд... 

 

От тогава небето прилича на клетка за птици. 
От лъчите на слънцето сплита ни златна решетка. 
И затварям зад нея кървящите твои зеници, 
уморени от тази до смърт поразяваща гледка... 

 

Целуни ме. Защото... това е, което остана... 
Само то не боли... (придружено със силна цигара)...
Притъпява до блясък последните облачни рани. 
И след девет луни се повтаря... И пак се повтаря... 

 

Лондон, 27/04/2017'  02:55

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rositsa Chakarova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми!Поздравления!
  • Не споделям мнението на Лора. Мисля, че то е вярно само за прозата и свободния стих. Но когато една поетична творба е написана в точен ритъм, всяко нарушаване на този ритъм отнема от художествената и стойност(отнасям го и към собственото си творчество). Разбира се, не натрапвам възгледите си на никого, само ги пояснявам...
  • Много ми харесва! Поздравления!
  • Много е добро! Поздрави!
  • Аз мисля,че и така си е съвършено.Като вземе да се пипа вторично,се губи първичното,истинското..Притъпява се емоцията от тази подправеност.Стихът е брилянтен според мен.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...