След девет луни

Poetry » Other

563 2 6

СЛЕД ДЕВЕТ ЛУНИ
Р. Чакърова

Станах съвсем като теб – заприличах на облак...
На порой, на потоп и на всичко, което залива.
Да... След дъгата валèнето страшно го мога –
Беше казал веднъж...: "Когато валиш, си красива..."

И закапах в мелодия... После изпях водопади
и със грохот се чупеше в твойте очи песента.
Стана мокър и сив като страх. Даже леко досаден...
И така те записах – лице във графà "самота".

От тютюневи листи съших жълтеникава дрешка,
раменете потръпнаха, сякаш наметнах ти студ...
Меден гонг възвести на света тази глупава грешка.
От тогава дъждът се превърна в сълзите на луд...

От тогава небето прилича на клетка за птици.
От лъчите на слънцето сплита ни златна решетка.
И затварям зад нея кървящите твои зеници,
уморени от тази до смърт поразяваща гледка...

Целуни ме. Защото... това е, което остана...
Само то не боли... (придружено със силна цигара)...
Притъпява до блясък последните облачни рани.
И след девет луни се повтаря... И пак се повтаря...

Лондон, 27/04/2017' 02:55

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Izumrudkata (Катя)

Хареса ми!Поздравления!

2017-05-09T21:06:01+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Не споделям мнението на Лора. Мисля, че то е вярно само за прозата и свободния стих. Но когато една поетична творба е написана в точен ритъм, всяко нарушаване на този ритъм отнема от художествената и стойност(отнасям го и към собственото си творчество). Разбира се, не натрапвам възгледите си на никого, само ги пояснявам...

2017-05-09T20:50:22+03:00
Eia (Росица Танчева)

Много ми харесва! Поздравления!

2017-04-30T21:17:40+03:00
Maripossa (Anna)

Много е добро! Поздрави!

2017-04-30T21:04:08+03:00
ZamDirector (Jane Doe)

Аз мисля,че и така си е съвършено.Като вземе да се пипа вторично,се губи първичното,истинското..Притъпява се емоцията от тази подправеност.Стихът е брилянтен според мен.

2017-04-30T20:56:52+03:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0