След думите
Ще бъде утрото от вечерта по-мъдро.
След зАвета на думите е смисъла.
Лежи, нестигнат зад самотно бърдо,
на хълбок до ранена смъртно истина.
Прокълнат си в авидя да живееш,
да не надмогнеш пристъпа на суетата.
И само в сините мечти се рееш
над калната осанка на тълпата.
Да си белязаният с ген човешки
е твоето рождено наказание.
Каймак презрян на божиите грешки,
до дявола, мълчащ в изгнание.
Сега сивеят гривите на дните,
препуснали в полето на безкрая.
Отрекъл се от наркотичния им ритъм,
духът на вечна нощ ухае!
След зАвета на думите е смисъла.
Лежи, нестигнат зад самотно бърдо,
на хълбок до ранена смъртно истина.
Прокълнат си в авидя да живееш,
да не надмогнеш пристъпа на суетата.
И само в сините мечти се рееш
над калната осанка на тълпата.
Да си белязаният с ген човешки
е твоето рождено наказание.
Каймак презрян на божиите грешки,
до дявола, мълчащ в изгнание.
Сега сивеят гривите на дните,
препуснали в полето на безкрая.
Отрекъл се от наркотичния им ритъм,
духът на вечна нощ ухае!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
