След думите
Ще бъде утрото от вечерта по-мъдро.
След зАвета на думите е смисъла.
Лежи, нестигнат зад самотно бърдо,
на хълбок до ранена смъртно истина.
Прокълнат си в авидя да живееш,
да не надмогнеш пристъпа на суетата.
И само в сините мечти се рееш
над калната осанка на тълпата.
Да си белязаният с ген човешки
е твоето рождено наказание.
Каймак презрян на божиите грешки,
до дявола, мълчащ в изгнание.
Сега сивеят гривите на дните,
препуснали в полето на безкрая.
Отрекъл се от наркотичния им ритъм,
духът на вечна нощ ухае!
След зАвета на думите е смисъла.
Лежи, нестигнат зад самотно бърдо,
на хълбок до ранена смъртно истина.
Прокълнат си в авидя да живееш,
да не надмогнеш пристъпа на суетата.
И само в сините мечти се рееш
над калната осанка на тълпата.
Да си белязаният с ген човешки
е твоето рождено наказание.
Каймак презрян на божиите грешки,
до дявола, мълчащ в изгнание.
Сега сивеят гривите на дните,
препуснали в полето на безкрая.
Отрекъл се от наркотичния им ритъм,
духът на вечна нощ ухае!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
