19 mar 2008, 21:22

След дъжда

937 0 1
Нощта настъпи с дъжд пороен,
застла ме с небесен черен мрак,
окъпа ме да ме измие от
полепналия от мечтите прах!

Цяла нощ безмилостнно валеше,
беше тъмно отражение на моя свят,
в пороя стъпките ти чувах ясно отдалече,
в локви калях се - да те стигна не успях!

Беше ми студено, мокро
душата ми се чувстваше поне добре,
тя в този мрак непроглед
не чувстваше тъга!

Но слънцето сърцето съжали ми,
изгря пурпорно над мен,
очите ми изплакани видяха нов
окъпан слънчев ден!

Прогледнах калните локви,
бяха тихи, светъл бе денят,
нямаше следа от твойте стъпки,
дъждът замина си - излекувал моята душа!

Погледнах със зовящ поглед
нагоре към света лазурен,
прегърна ме топлината на деня
прекрасен... продължавам с вдигната глава!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...