19 mar 2008, 21:22

След дъжда

942 0 1
Нощта настъпи с дъжд пороен,
застла ме с небесен черен мрак,
окъпа ме да ме измие от
полепналия от мечтите прах!

Цяла нощ безмилостнно валеше,
беше тъмно отражение на моя свят,
в пороя стъпките ти чувах ясно отдалече,
в локви калях се - да те стигна не успях!

Беше ми студено, мокро
душата ми се чувстваше поне добре,
тя в този мрак непроглед
не чувстваше тъга!

Но слънцето сърцето съжали ми,
изгря пурпорно над мен,
очите ми изплакани видяха нов
окъпан слънчев ден!

Прогледнах калните локви,
бяха тихи, светъл бе денят,
нямаше следа от твойте стъпки,
дъждът замина си - излекувал моята душа!

Погледнах със зовящ поглед
нагоре към света лазурен,
прегърна ме топлината на деня
прекрасен... продължавам с вдигната глава!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...