Mar 19, 2008, 9:22 PM

След дъжда

  Poetry » Love
935 0 1
Нощта настъпи с дъжд пороен,
застла ме с небесен черен мрак,
окъпа ме да ме измие от
полепналия от мечтите прах!

Цяла нощ безмилостнно валеше,
беше тъмно отражение на моя свят,
в пороя стъпките ти чувах ясно отдалече,
в локви калях се - да те стигна не успях!

Беше ми студено, мокро
душата ми се чувстваше поне добре,
тя в този мрак непроглед
не чувстваше тъга!

Но слънцето сърцето съжали ми,
изгря пурпорно над мен,
очите ми изплакани видяха нов
окъпан слънчев ден!

Прогледнах калните локви,
бяха тихи, светъл бе денят,
нямаше следа от твойте стъпки,
дъждът замина си - излекувал моята душа!

Погледнах със зовящ поглед
нагоре към света лазурен,
прегърна ме топлината на деня
прекрасен... продължавам с вдигната глава!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...