Прохладен е денят и е унесен,
зеленият му смях се разширява,
и пресен мирис на озон донесе,
разпръсква го, и щедро го раздава.
Дъждът – нощес, а днес е кротко, тихо
и всичко още влажно тържествува,
и капките излишното изпиха,
събужда се денят, за да празнува.
Животът мърка като мокро коте
и търси малка слънчева целувка.
Завъртва в ароматни обороти
баналност, отегченост и преструвки.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados