След есенния дъжд
СЛЕД ЕСЕННИЯ ДЪЖД
Когато есенният вятър разоре небето
и сивата мъгла над хоризонта падне,
и слезе мрак сред клоните на голите дървета,
и нощ внезапна скрие късно пладне...
...тогава идат дъждовете.
Крачат гневни,
стаили в себе си мощта на вековете.
Палеозойски дъждове, стихия древна
плющи отчаяно по раменете на полето.
И се надигат старите реки, набъбват мътни,
подравят корените на върби и на тополи,
и става тихата вода порой, бучи и тътне,
и влачи камъни, стебла и пръст надолу...
У мен отдавна есени.
В небето вихри ледни
стада от облаци към хоризонта смитат,
и уж е пладне,
а нощта край мен е непрогледна,
над мен небесните коне гърмят с копита...
...и късни ледни дъждове над мен се свличат,
и трупат в мене тъмната си влага.
И аз набъбвам.
На реките ли приличам?
Какво от есенния дъжд в гърдите ляга?
Прииждат дъждовете и бездънни са реките,
и даже плитките потоци са могъщи,
и тъмната вода без брегове се скита...
Дали и с мен е тъй, дали е същото?
Дъждът на времето като порой нечакан пада,
плющят по кожата години неспестени,
а аз съм късноесенен.
Дали вместо награда
за загубите ми набъбва всичко в мене?
И ставам ли дълбок?
Дали като реките мътни
и в мен пороят буди сили спящи?
Дали отеква мощен в ледената нощ стихът ми,
дали изплитам филигран изящен?
Кого да питам?
Есенният дъжд вали над мене
и на небето облачната пелена изприда.
Едно в прегръдките на есента е несъмнено –
дъждът е брат на зимата, която иде...
© Валентин Чернев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Чете се толкова хубаво и плавно, та сякаш чувам гласа ви -хем поезия, хем завладяващ разказ за живота...
-
Поздравления!
-
!!!
-
Ех,приятелю,такива въпроси си задаваме всички ние.Дълбоки сме, разбира се!Весели празници на цялото семейство
-
почитанията ми!
-
Пълнокръвна Поезия...
-
Богат речник. Всевиждащ поглед. Извънгабаритна сетивност. Срещам ги само в още един друг извънземен поет, който вече не публикува тук.
Чувствам се специална когато те чета. Сякаш ме поставяш в шейкър, раздрусваш ме, после ми отваряш капака и ме изсипваш на кръстопътя на мислите си. -
и тъмната вода без брегове се скита...
Дали и с мен е тъй, дали е същото?
Харесах образността и философията! -
Дремят отговорите в нас...
Поздрав, Валентин! -
След есенния дъжд нахлуват размисли и въпроси за живота ни...
Отново - дълбочина и шеметно въздействие!
Светло да ти е, Северянино!
-
ДА!
АПЛОДИСМЕНТИ!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
