8 abr 2012, 16:27

След години

1.3K 0 13

Ще идвам след години първо тук

и стъпките ми споменът ще следва,

да спомня твоя смях и галещ звук,

и погледа ти в срещата последна.

 

На масата в крайчеца ще седя,

а келнерът ще сипе бяло вино.

Ще пия с бавни глътки самота,

че тебе... вече няма да те има.

 

Докато във припадащия мрак

изплуват неми сенките на минало

когато с теб седяхме крак до крак

и тънехме в нирваната на виното.

 

Ще идвам след години първо тук

във тихото бистро осиротяло,

да спомня твоя смях и галещ звук,

и допира до тръпнещото тяло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...