Някога, след няколко години
аз ще бъда само спомен в твоя сън спокоен
и налегнат от човешки грижи,
няма да терзая ти покоя.
Образът ми, като стара снимка,
прашна, в паметта ти ще завехне,
а гласът ми, като песъчинка,
с времето ще отвеят ветровете.
Само нещо малко ще остане,
няма да е даже част от мен,
то ще е самата твоя младост -
стих любим, от песен стар рефрен.