16 mar 2013, 10:13  

Животът заслужава...

  Poesía » Otra
831 0 12


 

 

Обичам те, Човечество. И жаля те.
По кръв вървиш през векове, епохи.
Добро и зло във тебе се сражават,
разпъват те от полюс чак до полюс.

На гибел те обричат тъмни сили,
заложени от дявола рогат.
Навярно боговете са решили
да бъде вечна драма този свят.

Кажи, от колко смърти си възкръсвал
и колко пъти още ще умреш?
Но не е късно, още не е късно
спасителния път да избереш.

С любов зачевай и с любов кръщавай –
така завинаги ще се спасиш.
Единствено Животът заслужава
за всичките му грешки да простиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е!
  • Здравей, Милена!
  • Благодаря за честитката и за сърдечните пожелания, Светла.
    Благодаря, Септември. Понякога се вживявам в чужди съдби и се получават добри стихове.
    Пролетно да ви е през идната седмица, Приятели!
  • Хубава изповед се е получила и при теб, Ели ! Ние, жените, сме силни , още повече, че и си простила! Виждам, че и скоро си или си била рожденичка - желая ти още повече сила и .. много, много любов!! Прегръщам те!!
  • Съжалявам, Жанет. Не знаех, че е толкова лично.
    Но в теб откривам невероятна сила, като гледам, че си винаги усмихната.
    Дерзай, мила!
    Бог да е с теб!

    Благодаря на всички, които прочетоха и ообриха стиха ми!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...