16.03.2013 г., 10:13  

Животът заслужава...

818 0 12


 

 

Обичам те, Човечество. И жаля те.
По кръв вървиш през векове, епохи.
Добро и зло във тебе се сражават,
разпъват те от полюс чак до полюс.

На гибел те обричат тъмни сили,
заложени от дявола рогат.
Навярно боговете са решили
да бъде вечна драма този свят.

Кажи, от колко смърти си възкръсвал
и колко пъти още ще умреш?
Но не е късно, още не е късно
спасителния път да избереш.

С любов зачевай и с любов кръщавай –
така завинаги ще се спасиш.
Единствено Животът заслужава
за всичките му грешки да простиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!
  • Здравей, Милена!
  • Благодаря за честитката и за сърдечните пожелания, Светла.
    Благодаря, Септември. Понякога се вживявам в чужди съдби и се получават добри стихове.
    Пролетно да ви е през идната седмица, Приятели!
  • Хубава изповед се е получила и при теб, Ели ! Ние, жените, сме силни , още повече, че и си простила! Виждам, че и скоро си или си била рожденичка - желая ти още повече сила и .. много, много любов!! Прегръщам те!!
  • Съжалявам, Жанет. Не знаех, че е толкова лично.
    Но в теб откривам невероятна сила, като гледам, че си винаги усмихната.
    Дерзай, мила!
    Бог да е с теб!

    Благодаря на всички, които прочетоха и ообриха стиха ми!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...