16.03.2013 г., 10:13  

Животът заслужава...

820 0 12


 

 

Обичам те, Човечество. И жаля те.
По кръв вървиш през векове, епохи.
Добро и зло във тебе се сражават,
разпъват те от полюс чак до полюс.

На гибел те обричат тъмни сили,
заложени от дявола рогат.
Навярно боговете са решили
да бъде вечна драма този свят.

Кажи, от колко смърти си възкръсвал
и колко пъти още ще умреш?
Но не е късно, още не е късно
спасителния път да избереш.

С любов зачевай и с любов кръщавай –
така завинаги ще се спасиш.
Единствено Животът заслужава
за всичките му грешки да простиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е!
  • Здравей, Милена!
  • Благодаря за честитката и за сърдечните пожелания, Светла.
    Благодаря, Септември. Понякога се вживявам в чужди съдби и се получават добри стихове.
    Пролетно да ви е през идната седмица, Приятели!
  • Хубава изповед се е получила и при теб, Ели ! Ние, жените, сме силни , още повече, че и си простила! Виждам, че и скоро си или си била рожденичка - желая ти още повече сила и .. много, много любов!! Прегръщам те!!
  • Съжалявам, Жанет. Не знаех, че е толкова лично.
    Но в теб откривам невероятна сила, като гледам, че си винаги усмихната.
    Дерзай, мила!
    Бог да е с теб!

    Благодаря на всички, които прочетоха и ообриха стиха ми!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...