Любовта е страшна клетва неизречена -
на душите топлата безмълвна тайна:
аз и ти, ти аз - да бъдем вечно вречени
и венчани на небето с гриф: "незнайно".
Който я пристъпи, умъртвява себе си.
Но и другият - сиамски, в този миг умира.
Архивира мозъкът живота в дял "обречен си".
И без бъдност, бъдеще от спомени извира.
Верността покрива с черно всяко огледало.
Вади траурната рокля, скътана в чеиза.
Преоблича се - вдовица с непотребно тяло.
От безцветносиви дни гердан нанизва.
С писък птиците политат в пустотата,
от Палача-Време ловко оседлани.
А след ехото му грохотна е тишината -
бинт непоносим за битието-рана.
https://www.youtube.com/watch?v=8dXDMVfRDYM
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Благодаря за хубавите думи, Лейди! Трогнат съм.
Хубави дни и за двама ви!