Oct 7, 2015, 9:45 AM  

След клетвата на любовта 

  Poetry » Love
1571 1 25

 

Любовта е страшна  клетва неизречена -
на душите топлата безмълвна тайна:
аз и ти, ти аз - да бъдем вечно вречени
и венчани на небето с гриф: "незнайно".

Който я пристъпи, умъртвява себе си.
Но и другият - сиамски, в този миг умира.
Архивира мозъкът живота в дял "обречен си".
И без бъдност, бъдеще от спомени извира.

Верността покрива с черно всяко огледало.
Вади траурната рокля, скътана в чеиза.
Преоблича се - вдовица с непотребно тяло.
От безцветносиви дни гердан нанизва.

С 
писък птиците политат в пустотата,
от Палача-Време ловко оседлани.

А след ехото му грохотна е тишината -
бинт непоносим за битието-рана.



https://www.youtube.com/watch?v=8dXDMVfRDYM

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Казаното от мен бе в импликационно форма, Валери. Тоест, ако съм засегнал, то моля да бъда извинен. Аз самият за себе си зная, че не съм се опитвал да засегна никого и съм чист пред съвестта си. Просто държах и другите да го знаят.

    Благодаря за хубавите думи, Лейди! Трогнат съм.

    Хубави дни и за двама ви!
  • Валери, Ина, не съм имал за цел да ви засегна, нито се чувствам обиден от изразеното ви становище. Напротив - поласкан съм. Казаното за враните не беше с цел да ви поставям в "черен списък", а с оглед да визуализирам контраста между вашите мнения и тези на останалите, коментирали текста. Валери, няма съмнение, че Гарванът си ти. Най-малкото по съображения за пол, макар че в един коментар, преди време, прочетох, че полът на Ина подлежал на доизясняване.

    Приятна неделя и на двама ви.

    П.П. Мерси за музиката, Ина! Аз съм любител в метъла на група GRAVEWORM.
  • Благодаря за споделеното от теб, Ина! Предполагам, че и Валери е останал доволен, за да не е мнението му като самотна черна врана кацнала на бял фон. Сега поне враните са две и така не бият на очи.
  • Благодаря ти за искреността, Валери! Оценявам я високо. Сигурно написаното от мен не струва бог знае колко много. Но аз не пиша неща, за да струват или за да не струват. Пиша по вътрешна необходимост, за да изведа едно натрупало се в мен мълчание, което иска да изкрещи върху белия лист - това съм аз - родих се! Ще кажеш - ти нямаш ли си автоцензура? Да имам, но понякога предпочитам да дам живот на онова, което е зряло в поетичната ми утроба. Нека другите му видят сметката. Не искам аз да си слагам на душата този грях.

    И пак за Лимеруна. Мисля, че тя има талант, който трудно може да бъде надценен. Да не кажа - невъзможно! Това е скромното ми мнение. Може да ме разпнат на кръст за него, но ще го отстоявам. Вярвам в таланта на Лимеруна.
  • Аз не подценявам Лимеруна, Валери. Напротив, мисля, че тя е ярък талант. Тя е само на 18 години и нещата й излъчват особена свежест и спонтанност. Казвам го с ръка на сърцето - у мен няма мисъл, че я превъзхождам като поетична даденост. Напротив, мисля, че я чака удивително поетично бъдеще. И ако наистина разбирам нещо от поезия, предсказанието ми ще се сбъдне.
    Вече ти отговорих, че стихотворението ми визира въпроса за любовта на принципна основа. То не касае конкретна дама и конкретна любов.
    Лека вечер!
  • Благодаря ти, че оцени текста ми, Патриция!

    Текстът, Валери, е обобщаващ за любовта. Той е посветен на темата, че любовта е нещо силно обвързващо. Тя е по същество неизречена страшна клетва, за чието нарушение скъпо и прескъпо се заплаща. В стихотворението си: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=342514 също съм засегнал по същество този въпрос. Съжалявам за недоразумението, но съм длъжен да добавя, че нито една от дамите, на които съм посвещавал стихотворения, не може да бъде уподобена на крава, а единствено на богиня.
  • Валери, вероятно ще те разочаровам силно, но предпочитам истината. Думите "ПИСЪК" и "МУ" са написани така, за да е ясно, че се касае за ехо от писъка на птиците, а не да се отнесе това ехо към нещо друго. Все пак, една възможност за недоразумение бе невъзможно да се избегне. В моя замисъл тишината следва с грохот ехото на този писък. И тази прииждаща след ехото на писъка тишина /прииждаща с грохот/ се явява непоносим бинт за битието-рана.
    Не изключвам обаче, някой да е разбрал нещо друго - а именно, че ехото на писъка върви с грохот след тишината. Все пак мисля, че всеки интелигентен читател би оборил този привиден, но неверен дуализъм.
    А другите две думи в текста са обособени с това "натъртване", защото се касае за наименования.
    Лека вечер, Валери и пожелание за творчество!
  • Благодаря ти и аз, Даниела, за хубавия коментар и за открито и честно споделената позиция относно любовта. Очевидно сме на едно и също мнение по въпроса. Желая ти хубав ден и леко перо!

    Мерси и на теб, Солвейг, че удостои текста ми с оценка!
    Хубав ден и нови творчески инвенции!
  • ,,Любовта е страшна клетва неизречена" - много ми харесва начина по който мислиш и усещаш нещата. Накара ме да се замисля: колко лесно хората казват ,,Обичам те" и как не си дават сметка какво всъщност значи това . Не само обич и желание, не само страст, значи отговорност и готовност да се отдадеш до край. И колко лесно след ,,Обичам те" се казва ,,Не те обичам вече". Ако някой те е докосвал някога с любов, ако ти е шепнел нежно, ако е разсъждавал заедно с теб - това не се забравя и винаги въздейства, независимо от раздялата. Благодаря ти за удоволствието от хубавия стих!
  • Благодаря ти, Цвети! Наистина много ценно отбелязване правиш за "будната кома".

    Мерси, Ева! Трогнат съм от вниманието ти и от хубавите ти думи.

    Благодаря ти, Евелина! Признателен съм ти за регулярната подкрепа.

    Мерси, Никола! Дано поне частично заслужавам казаното от теб.

    Благодаря ти, Гавраиле! Чудесна връзка правиш между Страданието и Вярността.

    Мерси, Катя! Напълно съм съгласен с казаното от теб. Дори ще цитирам
    Артюр Рембо: "Прих живота като рана".

    Благодаря ти, Илко! Твоите коментари винаги ме обогатяват с мъдростта си. И този не прави изключение. Благодаря ти още един път и за споделената мисъл на Гьоте.

    Специална благодарност дължа и на Тони, Ралица /Rali23/ и Васил,
    за това, че оцениха текста ми.

    На всички вас, колеги по перо и приятели, желая хубава и релаксираща вечер, наситена с дъх на поезия!
  • "С писък птиците политат в пустотата,
    от Палача - Време ловко оседлани.
    Следва ехото му с грохот тишината -
    бинт непоносим за битието - рана."
    Младене, толкова искрена изповед,
    докосваща и търсеща отговори на толкова
    много въпроси!За мене любовта е вричане
    и никакви бури и урагани не ще пречупят
    искреността на вечната любов!
    Поздравявам те за силния финал...
    "бинт непоносим за битието - рана"
    Защото именно битието ни нанася най - тежките рани.
  • Любовта е Радост,Любовта е Страдание,но е щастлива когато има Вярност.Намерил си невероятният начин да го изразиш.Спокойна вечер Младене!
  • Силно, красиво, извънземно!!!! В стил "Мисана"!Поздравление за написаното!Желая ти хубава и спокойна вечер!
  • Силно е като мислене..., верността си е вярност, но като си представим, че някои дори не я срещат, трети и изневеряват, четвърти я подценяват..., достатъчен ли е един живот, и защо да се подхвърля едната любов от ръце в ръце - съкрушила, изиграла гадни шегички и избледняла..., не си струва...!!!
    "Верността покрива с черно всяко огледало.
    Вади траурната рокля, скътана в чеиза.
    Преоблича се - вдовица с непотребно тяло.
    От безцветносиви дни гердан нанизва.'
  • Любовта боли, но болката си струва! Когато боли, човек усеща, че е жив! Другото живеене е будна кома! Страхотно хубав стих! Браво:
  • Много си точна, Любомира! Идват и капричосите на Гоя! Кое ли е за предпочитане?
  • След клетвата идват чудовищата
  • И аз те чета с огромно удоволствие, Рени! Защото ти правиш ясната разлика между камуфлажното и истинното в живота. Между цената и стойността. Благодаря ти за милите думи и с нетърпение очаквам новите ти поетични текстове. Лек и хубав ден!
  • За любовта се пише както го правиш ти, Младене - Другото е захарен памук, конфеточной период и так дале....Знаеш - чета те с огромно удоволствие! Имай топлина в душата си!
  • Истинската любов е винаги обречена, Таня, защото красотата е обречена.

    "От срещата с красивото остава чувството за смърт..." /blackjack12/

    Мерси за вниманието и за оценката!

    Лили, прекрасно е, че мислиш така! Носиш радост на душата ми.
    Толкова нестандартна поетеса си ти. Благодаря ти за вниманието!

    Мерси, Руми! Ние с теб се усещаме като сродни души. Твоите стихотворения също резонират максимално в мен. Да ти е много хубав денят и да те вдъхнови за нови прекрасни творби!

    Валери, ти си рядко наблюдателен. Нищо не убягва от вниманието ти. Да си призная, изпитвам лека тревога от подобна наблюдателност. Тайна трудно се опазва от нея. Благодаря ти за хубавия коментар и за оценката, Приятелю!

    Влади, ти отлично разбираш написаното от мен. С теб имаме доста сходно светоусещане по въпроса за любовта. Не подхождаме лековерно към нея. Има само два вида любов: опровергана и неопровергана. Пожелавам ти да случиш на втората и ти благодаря за съпричастието!

    Да, чудовищата, Любомира! Нашествие на такива има в блог бг. Един Дракон обаче, не се страхува никога от чудовища, защото се храни с тях. Те са единствената пълноценна храна в космоса. Благодаря ти за неочаквания ракурс!
  • Чудовищата и хората...
  • "С писък птиците политат в пустотата,
    от Палача-Време ловко оседлани.
    Следва ехото му с грохот тишината -
    бинт непоносим за битието-рана."

    Обреченост на "предадената клетва-любов", но какво друго може да се очаква, като присъда за престъпната клетва?!
    Толкова силна образност и дълбочина на стиха откривам тук, възхитен съм и от майсторската реализация на темата. Затова получаваш искрени адмирации от мен, Приятелю!
  • Имах нужда да прочета нещо подобно, а твоето стихотворение буквално ме разтърси, сякаш нещо ме сграбчи и ме запрати в друго измерени! Усмихвай се повече, Младене и имай един прекрасен ден!
  • Благодаря ти, че оцени, Мая! Лек и хубав ден и нови поетични успехи!
  • Силно!
Random works
: ??:??