19 sept 2017, 19:20

След мен (Вечност)

680 7 5


На тебе ще се падне тази чест,
очите си когато ще затворя,
последният ми стих да прочетеш
душата ми със думи как се моли...

 

Ела поне тогава да ме видиш,
когато ще съм празнично облечен
и цялата ми топлина изстива
във дрехите за първата ни среща.

 

Тогава с натежалите очи,
протегнала ръце да ме прегърнеш,
отпускай се над мен и заплачи,
защото вече няма да се върна...

 

Когато ме оплачат със печал
и тъжната тълпа се разотиде,
любимият ми дъжд е завалял,
но ти постой, докато не отмине...

 

Не тръгвай още, толкова ми липсваш,
поне да се простим в един живот,
ти никога живял не ме поиска,
сега ми подари сълзи - любов.

 

А после остави ме да почивам,
аз знам, че и в смъртта съм безутешен,
в една любов не се умира,
защото и след мен остава вечна...

 

Danny Diester
23.08.2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дани, стихът ти е страхотен, но съм съгласна, че е малко плашещ. Радвам се, че с теб всичко е наред и чакам следващия, надявам се по-ведър, стих. Поздрави!
  • Благодаря за загрижеността, но всичко е наред с мен! Това е само стих. Изстрадан, но с повечко засилен драматизъм и склонност към необмислени крайни решения
  • Стихът ти е прекрасен, изстрадан... Но звучиш наистина трагично! Тревожиш ни. Не се остаеяй да бъдеш обсебен! Никой не е незаменим... Поздрави!
  • Дани, ти си един истински Ромео, но звучи малко плашещо. Емоцията е силна, но пагубна тук в този стих. Хубава вечер и по-ведро. Нали уж си ми приятел, слушай кака си Сийка .
  • Каква етази жена? С какво те е заслужила? Прекрасен стих! Прекрасен!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...