19.09.2017 г., 19:20

След мен (Вечност)

677 7 5


На тебе ще се падне тази чест,
очите си когато ще затворя,
последният ми стих да прочетеш
душата ми със думи как се моли...

 

Ела поне тогава да ме видиш,
когато ще съм празнично облечен
и цялата ми топлина изстива
във дрехите за първата ни среща.

 

Тогава с натежалите очи,
протегнала ръце да ме прегърнеш,
отпускай се над мен и заплачи,
защото вече няма да се върна...

 

Когато ме оплачат със печал
и тъжната тълпа се разотиде,
любимият ми дъжд е завалял,
но ти постой, докато не отмине...

 

Не тръгвай още, толкова ми липсваш,
поне да се простим в един живот,
ти никога живял не ме поиска,
сега ми подари сълзи - любов.

 

А после остави ме да почивам,
аз знам, че и в смъртта съм безутешен,
в една любов не се умира,
защото и след мен остава вечна...

 

Danny Diester
23.08.2017

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дани, стихът ти е страхотен, но съм съгласна, че е малко плашещ. Радвам се, че с теб всичко е наред и чакам следващия, надявам се по-ведър, стих. Поздрави!
  • Благодаря за загрижеността, но всичко е наред с мен! Това е само стих. Изстрадан, но с повечко засилен драматизъм и склонност към необмислени крайни решения
  • Стихът ти е прекрасен, изстрадан... Но звучиш наистина трагично! Тревожиш ни. Не се остаеяй да бъдеш обсебен! Никой не е незаменим... Поздрави!
  • Дани, ти си един истински Ромео, но звучи малко плашещо. Емоцията е силна, но пагубна тук в този стих. Хубава вечер и по-ведро. Нали уж си ми приятел, слушай кака си Сийка .
  • Каква етази жена? С какво те е заслужила? Прекрасен стих! Прекрасен!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....