diesto (Данаил Антонов)
1039 617
19.09.2017 г., 19:20 ч.

След мен (Вечност) 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
457 7 5


На тебе ще се падне тази чест,
очите си когато ще затворя,
последният ми стих да прочетеш
душата ми със думи как се моли...

 

Ела поне тогава да ме видиш,
когато ще съм празнично облечен
и цялата ми топлина изстива
във дрехите за първата ни среща.

 

Тогава с натежалите очи,
протегнала ръце да ме прегърнеш,
отпускай се над мен и заплачи,
защото вече няма да се върна...

 

Когато ме оплачат със печал
и тъжната тълпа се разотиде,
любимият ми дъжд е завалял,
но ти постой, докато не отмине...

 

Не тръгвай още, толкова ми липсваш,
поне да се простим в един живот,
ти никога живял не ме поиска,
сега ми подари сълзи - любов.

 

А после остави ме да почивам,
аз знам, че и в смъртта съм безутешен,
в една любов не се умира,
защото и след мен остава вечна...

 

Danny Diester
23.08.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дани, стихът ти е страхотен, но съм съгласна, че е малко плашещ. Радвам се, че с теб всичко е наред и чакам следващия, надявам се по-ведър, стих. Поздрави!
  • Благодаря за загрижеността, но всичко е наред с мен! Това е само стих. Изстрадан, но с повечко засилен драматизъм и склонност към необмислени крайни решения
  • Стихът ти е прекрасен, изстрадан... Но звучиш наистина трагично! Тревожиш ни. Не се остаеяй да бъдеш обсебен! Никой не е незаменим... Поздрави!
  • Дани, ти си един истински Ромео, но звучи малко плашещо. Емоцията е силна, но пагубна тук в този стих. Хубава вечер и по-ведро. Нали уж си ми приятел, слушай кака си Сийка .
  • Каква етази жена? С какво те е заслужила? Прекрасен стих! Прекрасен!
Предложения
: ??:??