След мен (Вечност)
На тебе ще се падне тази чест,
очите си когато ще затворя,
последният ми стих да прочетеш
душата ми със думи как се моли...
Ела поне тогава да ме видиш,
когато ще съм празнично облечен
и цялата ми топлина изстива
във дрехите за първата ни среща.
Тогава с натежалите очи,
протегнала ръце да ме прегърнеш,
отпускай се над мен и заплачи,
защото вече няма да се върна...
Когато ме оплачат със печал
и тъжната тълпа се разотиде,
любимият ми дъжд е завалял,
но ти постой, докато не отмине...
Не тръгвай още, толкова ми липсваш,
поне да се простим в един живот,
ти никога живял не ме поиска,
сега ми подари сълзи - любов.
А после остави ме да почивам,
аз знам, че и в смъртта съм безутешен,
в една любов не се умира,
защото и след мен остава вечна...
Danny Diester
23.08.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени

.