Свили се тихо в ъгъла...
мечтите ни гаснат в тъмнината.
Изтъкани от болка, вървим напред,
търсим себе си там, в самотата.
Сякаш няма път,
зад завоя светлините гаснат.
Има толкова сенки в нощта
и те някъде ни чакат.
Разбивайки тишината,
оповаващи се на страх,
но никой не би ни наранил,
това е само преходен мрак.
Някъде отвъд света,
където всичко е прекрасно.
Нека бъдем заедно там,
в спомените, зад небето ясно.
© Стеси Todos los derechos reservados
Стихотворението е хубаво!
Не спирай да мечтаеш!