11 мар. 2008 г., 16:31

След мрака

729 0 2

Свили се тихо в ъгъла...
мечтите ни гаснат в тъмнината.
Изтъкани от болка, вървим напред,
търсим себе си там, в самотата.
Сякаш няма път,
зад завоя светлините гаснат.
Има толкова сенки в нощта
и те някъде ни чакат.
Разбивайки тишината,
оповаващи се на страх,
но никой не би ни наранил,
това е само преходен мрак.
Някъде отвъд света,
където всичко е прекрасно.
Нека бъдем заедно там,
в спомените, зад небето ясно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...