22 feb 2009, 14:26

След мъртвото вълнение... 

  Poesía » De amor
741 0 2

* * *

 

След мъртвото вълнение в морето

корабите губят своя бряг.

Задава се отлив – и ето,

тръгват в уморителен бяг

под съзвездия и разбити луни

нови посоки да дирят,

но сблъскват се с новите дни,

тъгуват, а после – умират.

 

И аз се губя като кораб

сред едно небесие раздрано,

обзет от страшната тревога,

че всичко е от мен обрано

и чувствам себе си изгубен.

Но понасям тежката присъда –

да съм вечно в тебе влюбен.

 

Такъв винаги съм бил.

И завинаги ще бъда.

© Християн Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво!
  • Много хубав стих! Не знам защо никой не го е забелязал...
Propuestas
: ??:??