След мъртвото вълнение...
* * *
След мъртвото вълнение в морето
корабите губят своя бряг.
Задава се отлив – и ето,
тръгват в уморителен бяг
под съзвездия и разбити луни
нови посоки да дирят,
но сблъскват се с новите дни,
тъгуват, а после – умират.
И аз се губя като кораб
сред едно небесие раздрано,
обзет от страшната тревога,
че всичко е от мен обрано
и чувствам себе си изгубен.
Но понасям тежката присъда –
да съм вечно в тебе влюбен.
Такъв винаги съм бил.
И завинаги ще бъда.
© Християн All rights reserved.
