9 may 2021, 9:26

След обикновена случка

  Poesía
494 0 0

 

Помня кученцето в старото Жигули
което бе със клатеща глава....
В едно такси, шофьорът ме опули
и спомените върна на мига. 

 

Под ритъма на кришна (или харе?),
не съм добре със темата съвсем,
той моцаше глава като магаре...
Пари не взе. Бе, истински бохем. 

 

Пази вратата каза и замина,
а аз стоях с увиснало чейне....
И светна ми жигулската картина,
но соца жалко, много ми отне. 

 

Сритах се, а после се настъпих.
Ще пускам Харе в моята кола,
че две години ми излиза скъпа,
а може с Кришна да се облекча. 

 

Усмихнах се на парещото слънце,
главата ми започна да трепти...
Един шофьор пося в мечтите зрънце,
че мога да се видя със пари... 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...