Помня кученцето в старото Жигули
което бе със клатеща глава....
В едно такси, шофьорът ме опули
и спомените върна на мига. 

Под ритъма на кришна (или харе?),
не съм добре със темата съвсем,
той моцаше глава като магаре...
Пари не взе. Бе, истински бохем. 

Пази вратата каза и замина,
а аз стоях с увиснало чейне....
И светна ми жигулската картина,
но соца жалко, много ми отне. 

Сритах се, а после се настъпих.
Ще пускам Харе в моята кола,
че две години ми излиза скъпа,
а може с Кришна да се облекча. 

Усмихнах се на парещото слънце,
главата ми започна да трепти...
Един шофьор пося в мечтите зрънце,
че мога да се видя със пари...