О, как обичам ден и нощ черпаци да въртя
и в кофа да накисвам все парцали.
А нощем сгушена до тебе да лежа,
похъркващ си блажено на дивана!
Обичам още вечер, щом се прибереш
и стиснал зъби, "сладко" да ми думаш:
"Ела, мари Елено, кво са пулиш и ревеш,
ракийка слагай и недей да клюмаш!"
А аз си искам розовия сериал,
що дават късно, чак след полунощ!
Но като знам, че с хъркане ще ме посрещнеш,
ми иде да завия зверски, с мощ.
Че ти на осми март дори с "любов" ми подари
тиган от сплав "неръждавейка".
Да сготвям там любимия пилаф,
а после с кеф да ти наливам и ракийка.
А аз си исках цял букет с цветя
и ласки - да ги помня сал' една година.
Че моят мъж една е "нежна" канара ...
но няма я романтиката, а осми март отмина!
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados
Ще се смея, че имаме нужда от повече усмивки!