10.03.2007 г., 13:26

След осмомартенска идилия@

987 0 13


О, как обичам ден и нощ черпаци да въртя
и в кофа да накисвам все парцали.
А нощем сгушена до тебе да лежа,
похъркващ си блажено на дивана!


Обичам още вечер, щом се прибереш
и стиснал зъби, "сладко" да ми думаш:
"Ела, мари Елено, кво са пулиш и ревеш,
ракийка слагай и недей да клюмаш!"
 

А аз си искам розовия сериал,
що дават късно, чак след полунощ!
Но като знам, че с хъркане ще ме посрещнеш,
ми иде да завия зверски, с мощ.


Че ти на осми март дори с "любов" ми подари
тиган от сплав "неръждавейка".
Да сготвям там любимия пилаф,
а после с кеф да ти наливам и ракийка.


А аз си исках цял букет с цветя
и ласки - да ги помня сал' една година.
Че моят мъж една е "нежна" канара ...
но няма я романтиката, а осми март отмина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...