10 мар. 2007 г., 13:26

След осмомартенска идилия@

996 0 13


О, как обичам ден и нощ черпаци да въртя
и в кофа да накисвам все парцали.
А нощем сгушена до тебе да лежа,
похъркващ си блажено на дивана!


Обичам още вечер, щом се прибереш
и стиснал зъби, "сладко" да ми думаш:
"Ела, мари Елено, кво са пулиш и ревеш,
ракийка слагай и недей да клюмаш!"
 

А аз си искам розовия сериал,
що дават късно, чак след полунощ!
Но като знам, че с хъркане ще ме посрещнеш,
ми иде да завия зверски, с мощ.


Че ти на осми март дори с "любов" ми подари
тиган от сплав "неръждавейка".
Да сготвям там любимия пилаф,
а после с кеф да ти наливам и ракийка.


А аз си исках цял букет с цветя
и ласки - да ги помня сал' една година.
Че моят мъж една е "нежна" канара ...
но няма я романтиката, а осми март отмина!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...