Лютиче (Валя Сотирова)
287 225
13 mar 2024, 19:50

След петдесет 

  Poesía
113 1 7

Преминал си отдавна петдесет...

без грижи и дребнавости скучни.

В кухнята поднасяш си чаша кафе

в компания на гълъби шумни и будни.

 

Не гониш някакви тролейбуси,

не бързаш през тълпи многогласни,

загърбил си и приятелства трудни

без притеснения и други подгласни.

 

Не искаш, да си с модата в крак...

На тез години кому ли е нужно.

Само заради възклицания с "Ох! или Ах!",

трябва ли, да си нечие чучело чуждо.

 

Какво, че не си с фигура по калъп...

с бедра в дължини и изляти.

В косите ти навалял е кичури сняг,

а в ставите скърцат звуци познати.

 

С настроението си… на свойто ниво.

Даже с прозявките внезапни по обед.

Да идва всичко, както и каквото дошло...

защото идва с причина и повод.

 

Имаш достатъчно и време, и дух,

но колко остава ти… за живот…

очите се взират през облачен пух,

а в гърдите пулсира все още онази,

чиста любов.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво написано!
  • Летиме през дните с баланса на дух и душа! Остаряваме, няма как... неусетно, но с любов зареждаме нашите тела! Благодаря, Катя!
  • Остаряването е интересна метаморфоза. Тялото се променя, а душата е все така жива.
    Хубаво стихотворение.
  • И както повелява мъдростта, всичко идва с възрастта! Или, май беше обратното! Благодаря ви, Скитница, Петя и Петър! Има ли я чистата любов, има живот, има и благослов!
  • Хареса ми, възрастта е само за календара. А дали скърцащите стави са нежна музика за ухото или болезнена гримаса за лицето, няма значение, Нали когато усещаш болка значи, че си жив...и '' пулсира все още онази , чиста любов ''
  • Към 40-те пак се чуват разни звуци от ставите. 🙂 Хареса ми.
  • Така е! Независимо от възрастта, сърцето живее за любов и не спира да я търси!
    Много ми хареса!
Propuestas
: ??:??