След петдесет
Преминал си отдавна петдесет...
без грижи и дребнавости скучни.
В кухнята поднасяш си чаша кафе
в компания на гълъби шумни и будни.
Не гониш някакви тролейбуси,
не бързаш през тълпи многогласни,
загърбил си и приятелства трудни
без притеснения и други подгласни.
Не искаш, да си с модата в крак...
На тез години кому ли е нужно.
Само заради възклицания с "Ох! или Ах!",
трябва ли, да си нечие чучело чуждо.
Какво, че не си с фигура по калъп...
с бедра в дължини и изляти.
В косите ти навалял е кичури сняг,
а в ставите скърцат звуци познати.
С настроението си… на свойто ниво.
Даже с прозявките внезапни по обед.
Да идва всичко, както и каквото дошло...
защото идва с причина и повод.
Имаш достатъчно и време, и дух,
но колко остава ти… за живот…
очите се взират през облачен пух,
а в гърдите пулсира все още онази,
чиста любов.
© Валя Сотирова All rights reserved.
