След потопа
Победи ме. Направо ме смачка
участта ми по морския хребет.
През бодили и зъбери крачех.
Уморих се. Но гръб не приведох.
Сред влечуги не търсех опора.
Не успях да се слея с тълпата.
Закодирана с нрав непокорен,
съвестта си на топло не пратих.
И не спусках сред локвите котва.
Звезден прах за пари не разменях.
... За къде съм сега, след Потопа?
Ще потегли Кивотът без мене,
охраняван от гладни акули.
Ще се пръкне от тях хищна челяд.
По-добре е сама да отплувам...
И на морския риф да съм скелет.
участта ми по морския хребет.
През бодили и зъбери крачех.
Уморих се. Но гръб не приведох.
Сред влечуги не търсех опора.
Не успях да се слея с тълпата.
Закодирана с нрав непокорен,
съвестта си на топло не пратих.
И не спусках сред локвите котва.
Звезден прах за пари не разменях.
... За къде съм сега, след Потопа?
Ще потегли Кивотът без мене,
охраняван от гладни акули.
Ще се пръкне от тях хищна челяд.
По-добре е сама да отплувам...
И на морския риф да съм скелет.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бианка Габровска Todos los derechos reservados
