След потопа

Бих искала да се наричам радост,

бих искала вода от извора да бъда:

да ме очакваш жадна да ти давам

от тайните на първия и първата.  

Бих молила да има бурен вятър –

невидим еднорог и стрелометец,

ще бъдеш силен войн дори когато

си сам срещу чудовища и ери.

Бих искала да свети слънце, да мъти

гургулица, а мъжкият да пази сянка:

гориш ли от любов, ще се изпълни

задачата на Ной: да станем равни.

На кораба сме ти и аз, веслото е

оста „вивенди”, да има седми бал,

вълни и щорм – да има гневен бог!

Пещта е огън, котва, жертвоприношение.

Нам клетка ни е нужна. Лодка. Нар.

А вътре – сол и хляб, разчупен одве.

Не идва гълъбът. Но планината – ето я!

Тя цялата е храм на нашето спасение!