Mar 25, 2014, 10:36 PM

След потопа

  Poetry
552 0 0

След потопа

 

Бих искала да се наричам радост,

бих искала вода от извора да бъда:

да ме очакваш жадна да ти давам

от тайните на първия и първата.  

 

Бих молила да има бурен вятър –

невидим еднорог и стрелометец,

ще бъдеш силен войн дори когато

си сам срещу чудовища и ери.

 

Бих искала да свети слънце, да мъти

гургулица, а мъжкият да пази сянка:

гориш ли от любов, ще се изпълни

задачата на Ной: да станем равни.

 

На кораба сме ти и аз, веслото е

оста „вивенди”, да има седми бал,

вълни и щорм – да има гневен бог!

Пещта е огън, котва, жертвоприношение.

 

Нам клетка ни е нужна. Лодка. Нар.

А вътре – сол и хляб, разчупен одве.

Не идва гълъбът. Но планината – ето я!

Тя цялата е храм на нашето спасение!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...