25 мар. 2014 г., 22:36

След потопа

554 0 0

След потопа

 

Бих искала да се наричам радост,

бих искала вода от извора да бъда:

да ме очакваш жадна да ти давам

от тайните на първия и първата.  

 

Бих молила да има бурен вятър –

невидим еднорог и стрелометец,

ще бъдеш силен войн дори когато

си сам срещу чудовища и ери.

 

Бих искала да свети слънце, да мъти

гургулица, а мъжкият да пази сянка:

гориш ли от любов, ще се изпълни

задачата на Ной: да станем равни.

 

На кораба сме ти и аз, веслото е

оста „вивенди”, да има седми бал,

вълни и щорм – да има гневен бог!

Пещта е огън, котва, жертвоприношение.

 

Нам клетка ни е нужна. Лодка. Нар.

А вътре – сол и хляб, разчупен одве.

Не идва гълъбът. Но планината – ето я!

Тя цялата е храм на нашето спасение!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...