25 мар. 2014 г., 22:36

След потопа

559 0 0

След потопа

 

Бих искала да се наричам радост,

бих искала вода от извора да бъда:

да ме очакваш жадна да ти давам

от тайните на първия и първата.  

 

Бих молила да има бурен вятър –

невидим еднорог и стрелометец,

ще бъдеш силен войн дори когато

си сам срещу чудовища и ери.

 

Бих искала да свети слънце, да мъти

гургулица, а мъжкият да пази сянка:

гориш ли от любов, ще се изпълни

задачата на Ной: да станем равни.

 

На кораба сме ти и аз, веслото е

оста „вивенди”, да има седми бал,

вълни и щорм – да има гневен бог!

Пещта е огън, котва, жертвоприношение.

 

Нам клетка ни е нужна. Лодка. Нар.

А вътре – сол и хляб, разчупен одве.

Не идва гълъбът. Но планината – ето я!

Тя цялата е храм на нашето спасение!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...